ще поместя нещо интересно от книгата на лидия ковачева- гладът-приятел и лекарство:
ЗЛОТО ДОЙДЕ КАТО БОЛЕСТ
Храната да бъде Вашето лекарство и лекарството - Вашата храна. Хипократ
Съвременници сме на една нова цивилизация, донесла ни много красота, благоденствие и култура, но съпроводена от „нежелани" спътници, влияещи зле върху здравето. Животът на човека е основно променен и се оказва, че той е неподготвен и неприспособен към новите норми.
Увеличиха се заболяванията. Броят на страдащите от хронични заболявания, както и от „болестите на цивилизацията", е изключително голям. Тревожното обаче е, че въпреки усилията на медицината те продължават да се множат и да придобиват още по-тежки форми, обхващайки все по-младата и детската възраст. Нашите млади хора са с понижени и влошени възможности за съществуване.
Статистиките сочат лоши тенденции и надали има човек, който би могъл да остане равнодушен и да не се замисли - всеки от нас има деца, близки, скъпи за него хора. Ясно е, че те са застрашени. Никой не е застрахован срещу заболяванията.
Аз живеех спокойно и щастливо с чувството, че съм неуязвима, че всички други могат да боледуват, но не и аз, самоувереният .в себе си човек. В сърцето ми живееха само моето семейство и моята кариера на художник-живописец. Но злото дойде! Аз не повярвах! Първично туберкулозно заболяване на левия дроб!
Пратиха ме в санаториум. Там наивно говорех, че не съм за тук. Туберкулозата не е болезнена, аз бях с все още запазени сили. Но настъпи мигът да се стъписам, да повярвам и сериозно да се замисля. През това време изтекоха 10 години. Поради лоша насока на лечение хроничните болести се бяха умножили -хронична милиарна белодробна туберкулоза, цироза на черния дроб, възпалена жлъчка, миокардит, язва на дванадесетопръстника, колит, гастрит и пр.
Фаталният ден на живота ми приближаваше. Майка ми беше предупредена за близкия ми край - два до три месеца.
Но аз бях човек с шанс! Съдбата беше решила друго. Оказа се, че за всички тези болести се намира лек и той беше, за моя изненада, както и за всички около мен, гладолечението и природолечебната медицина. Сюрпризът на съдбата спаси моя отиващ си живот. Това бе чудно и невероятно за мен, тъй като до този миг лекуващите ме лекари ми внушаваха, че за да оздравея, се нуждая от силна и калорична храна.
От този ден аз смених професията си. Понеже в нашата страна нямаше лекар - специалист по природосъобразна медицина, наложи се да се заема с нейното изучаване. Озовах се в положението на „вечен студент по медицина", защото това продължава и до днес. Оказа се, че това е обширна и сложна наука, и последваха години на четене, учене, преводи на трудове от чужди езици.
Проблемите възникваха един след друг, но първият въпрос, на който исках да намеря отговор, беше:
ЗАЩО БОЛЕДУВАТ ХОРАТА? КОЯ Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА?
Оказва се, че рисковите фактори, предизвикващи заболяванията и въздействащи фатално, са много, но това, което учените поставят на първо място, е установилият се начин на хранене в цивилизования свят.
Статистиката сочи, че страните с висок стандарт на живот, с увеличена консумация на месо, месни консерви, бял хляб, яйца, мляко и млечни продукти, масло, захар, сладкарски и захарни произведения, консерви, алкохол са увеличили броя на социално значимите болести като атеросклероза, диабет, хипертония, нервни и психични заболявания, болести на храносмилателната система, зъбния кариес, както и раковите заболявания. Нещо повече - броят им непрекъснато расте!
Отговорът, който лекарите, представители на природосъобразната биологична медицина, кратко формулират, е ясен - НАРУШЕНИЯ НА ПРИРОДОСЪОБРАЗНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ЖИВОТ - нарушение на природните закони.
Ние забравяме, че нашата Майка-Природа обича и покровителства своите разумни и „послушни" деца, които следват нейните принципи и закони, а „непослушните", самонадеяните и всички, които не искат да знаят за тях, наказва с болести, дегенерации и израждания - физически и душевни. Дълбоката философия тук е, че непослушното дете трябва да се възпитава, да се намери начин за въвеждането му в правия път. Истината е, че със своята неразумност човекът безконтролно може да унищожи дори цялата планета, но законите на природата не може да промени.
Какво се изисква от нас, за да бъдем в съгласие със законите на тази Майка-Природа, за да запазим здравето си? И то точно това истинско здраве, което дава гаранция не само за сигурен отпор срещу болестите, но и за дълъг, пълноценен, и спокоен живот с осъществяване на всичко замислено.
Първият голям въпрос, на който трябва да се намери отговор, е
КОЯ Е ХРАНАТА, НЕОБХОДИМА НА ЧОВЕКА, ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ДОБРО И СТАБИЛНО ЗДРАВЕ?
Още преди 25 века Хипократ - бащата на медицината, е казал: „Храната трябва да бъде вашето лекарство и лекарството - вашата храна." Но съвременният финландски лекар Пааво Айрола с право пита: „Въпросът е коя храна е нашето лекарство? Аз мисля, че по времето на Хипократ, преди 2500 години, почти всяка храна е била лекарство. Но днес тя е по-близо до убийствена отрова, отколкото до възстановяващо здравето лекарство..."
За това, че храненето на цивилизования човек се нуждае от корекция, между учените има пълно единодушие, но трудностите се явяват при начините на хранене, оформени и поднесени ни от диетолозите и съобразени с изискванията на природата. Оказва се, че точно в тях се явяват не само различия, но и противоречия. Вярно е, че конкретният и директен отговор е труден. За налагане на някакъв шаблон не може да се мисли поради различията в географското разположение, климата и съответно специфичната продукция на земята. Но колкото и различия да съществуват, на всички меридиани човекът си остава с определени изисквания на биологичния си вид, както е при всички останали живи същества, обитаващи нашата планета. Храната не само трябва да отговаря на изискванията на природата на човека - тя трябва да бъде питателна, да влива сили и живот, както и да отговаря на индивидуалния вкус.
